Статията и последните цитирани социологически проучвания са от времето на най-големите икономически "успехи" на капитализма у нас и преди настъпването на капиталистическата световна икономическа криза.
"ПОСТИЖЕНИЯТА” НА КАПИТАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ
В края на 20 век един от главните аргументи на противниците на социализма беше, че 1939г. е най-високият връх в икономическата история на страната и по равнище на живот тогава тя била сред най-развитите европейски страни. След 1944 г. социализмът, твърдяха те, довел България до икономическо „изоставане”. През 2005 г. дори известният шоумен Митьо Крика, в интервю пред вестник „Новинар”, заявява с непоколебима увереност: „1939 г. е върхът на страната ни. Оттогава хората са загубили умението да ценят земята”. Така са го научили преподавателите в университета, така е чел във вестниците и списания, така са му внушавали от екрана на телевизията, така говори човекът. Не е леко за всеки да проверява сам каква е била икономиката и жизненото равнище на България преди повече от 60 години. Хората които са живели по това време не са много, а останалите трябва да ходят по библиотеките, да правят справки и сравнения, за да се убедят лично, че пропагандата ги заблуждава и България през 1939 г. е заемала водещо място в Европа само по мизерия и изостаналост. Друго не би могло и да се очаква от страна, в която през 1939 г. 80 процента от населението се е занимавало с примитивно земеделие и по всички основни икономически и социални показатели е приличала на държавите от „третия свят”. По точната оценка на Георги Димитров, ние тогава изоставахме с 50-100 години от развитите страни. Но нека дадем думата на хора които не могат да бъдат обвинени, че са комунисти и които очевидно са познавали икономиката на царска България не по-зле от Митьо Крика и неговите днешни преподаватели. На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.
Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно бяха осъдени от Народния съд и които съставляваха елита на царска България.. Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”.
Но в едно отношение Митьо Крика е прав – 1939г. наистина е „върхът” на капитализма в царска България. Историческите статистики на световната икономика показват, че България изостава през 1939 г. по основния икономически показател – брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – 5-6 пъти от развитите европейски страни. Дори съседна Гърция изпреварва тогава значително България – 1,7 пъти. По време на войната, към 1945 г., БВП у нас намаля 1,6 пъти в сравнение с 1939 г.
След 1944 г. страната ни тръгна по пътя на социализма. Само 16 години по-късно, през 1960 г., България вече беше неузнаваема. Това беше едно истинско икономическо чудо. Безнадежното изоставане от развитите страни беше в голяма степен преодоляно. БВП на глава от населението се увеличи 2,3 пъти в сравнение с 1939 г. и България през 1960 успя да надмине Гърция, от която през 1939 изоставаше значително, а разликата с развитите страни се съкрати близо 2 пъти. Що се отнася до жизненото равнище, най-показателно е бързото увеличаване продължителността на живота. Само за 16 години от 1944-1960 г. тя се повиши с 16 години. Т.е. всяка година социализъм удължаваше с още една година живота на хората в прекия смисъл на думата.
Какви са резултатите 16 години след 10 ноември 1989г., когато започна откритата реставрация на капитализма в България? Какви икономически успехи постигнахме ние през този период с помощта на капитализма? Ако се вярва на официалната статистика, брутният вътрешен продукт през 2005г. достигна в текущи цени нивото от 1989 г. или около 40 милиарда лева. В същото време индексът на цените на всички стоки и услуги е нараснал 2,3 пъти през 2005г. спрямо 1989 г. С други думи по реална стойност БВП през 2005г. е 2,3 по-нисък от този през 1989г., а като се отчете намаляването на населението през този период, БВП на човек е около 2 пъти по-нисък.
През 1989 г. икономическото изоставане от развитите европейски страни беше сведено само до около 50 %, а съседна, „процъфтяваща” в ЕС Гърция, нашата Народна република превъзхождаше с около 20 %. Шестнадесет години по-късно, през 2005 г., България вече изостава от развитите европейски страни 3-3,5 пъти, а от съседна Гърция – над 2 пъти. Ето го икономическият резултат от смяната на социализма с капитализъм. За шестнадесет години след победата на социализма БВП на човек от населението се увеличи над 2 пъти, а за 16 години след реставрацията на капитализма се намали около 2 пъти. Това не пречи обаче на разни институти за „либерални” и „пазарни” икономики, най-сериозно да ни убеждават, че капитализмът „произвеждал” доход, а социализмът само „преразпределял” доход. Фактите убедително свидетелстват, че социализмът не само преразпределя несравнимо по-справедливо произведения БВП, но и произвежда БВП многократно по-ефективно от капитализма. Благодарение на предимствата на социализма страната ни съкрати значително своето изоставане от развитите страни, а след реставрацията на капитализма изоставането отново бързо се увеличава и се стреми към добре известните от 1939 г. 5-6 пъти или 50-100 години.
Българският опит показва безспорното превъзходство дори на нашия, все още несъвършен социализъм, с всичките му недостатъци, над съвременния капитализъм, за развитието на икономиката, науката, техническия прогрес, културата, образованието и подобряване жизненото равнище на хората.
Представително за страната ни социологическо проучване (анкетирани са били 17 хиляди души над 18 годишна възраст) на агенция „Медиана” в края на 2007 г. сочи, че 37,9 % от българите искат да се върне социализма, а 54 % искат национализация на придобитото след 1989 г. имущество. Тези, които искат капитализъм, са едва 28,4 %. От тези данни могат да се направят следните изводи:
- Тези, които искат социализъм, са главно на възраст над 40-45 години, с други думи това са хората, които са живели при двете обществени системи и могат да направят сравнение не само под въздействието на пропагандата, а и от личен опит;
- Този резултат е постигнат в условията на продължаващото вече 18 години тотално промиване на мозъците на нашия народ с най-безсрамни клевети и пропаганда срещу социализма не само от всички средства за информация, но и чрез системата на образованието;
- Желаещите възстановяването на социализма са значително повече, въпреки че през последните 7-8 години се наблюдава временна стабилизация на капитализма у нас и икономически ръст от около 5 % годишно, което означава, че преди десетина години разликата в полза на социализма е била много по-голяма.
Но това което най-много поразява в тази анкета, е, че близо 40 % от българите днес (и доста над 50% в близкото минало) са искали и искат да се възстанови социализма, но няма нито една, представена в парламента на „демократична” България партия, която да представлява такъв огромен процент от избирателите. Нещо повече, няма нито една национална медия, която да защитава и пропагандира идеите на комунизма и историята на социалистическото строителство у нас. Трудно е да се намери друг пример, който да илюстрира толкова добре класовата същност на това, което днес се нарича „демокрация” и така наречените „свободи” на словото, печата, политическата дейност и т.н.
Време за равносметка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар