Търсене в този блог

Зарежда се...

сряда, 30 юни 2010 г.

За резерватите и националните паркове

Думата резерват има латински произход и означава запазен

Някога, преди появата на човека и активната му намеса върху природата, цялата планета е била "резерват". Днес в понятието резерват се включват защитени от закона местности, в които живеят редки или защитени от изчезване интересни животински и растителни видове. В резерватите са под закрила всички елементи на биологичните съобщества - дори растения и животни, които на други места са многобройни. Това е особено важно условие, тъй като и най-малката промяна във видовия състав може да доведе до пагубни последствия. В резерватите е забранена всякаква стопанска дейност, а присъствието на хора се допуска само в крайни случаи и то предимно учени. Целта е те да останат непокътнати естествени "научни лаборатории", в които да се проследява развитието на живата и неживата природа. В някои резервати дори пожарите се потушават само ако са възникнали по вина на човека. Ако причината е била мълния, никой не се намесва и дори се следи как за колко време се възстановява обгорелия участък.

Днес, освен в резервати, редките природни забележителности се пазят близко до естественото им състояние и в други защитени природни обекти - национални паркове, защитени местности, природни забележителности, ловни развъдници и исторически места.

Националните паркове обикновено заемат по-обширни територии, които не са засегнати от човешката дейност. Те са разположени в красиви местности, в които природата се намира под защитата на закона и са достъпни за много хора.

Идеята за опазване на природата по всяка вероятност възниква още в древните цивилизации. В Индия около 250 години пр.н.е. съществували закони, покровителстващи животните и горите. Горски местности, наричани абхайярана, представлявали защитени територии. В редица други древни страни и народи съществували свещенни места, където ловът, риболовът и сеченето на дърветата било строго забранено. В тези места бозайниците, птиците и рибите можели спокойно да отглеждат потомството си. В тези далечни времена, когато ловът и риболовът били жизнено необходими и често единствен източник на прехрана, от запазването на свещенните места зависели благополучието и животът на хората. По-късно, през Средновековието, охранявани обекти били основно горите, притежание на много европейски владетели и благородници.

Бързата индустриализация, характера на XIX и началото на XX век, довели до масово унищожение на горите, както и на много животински видове в Европа и в колониите й. С невиждана жестокост колонизаторите унищожавали бизоните в Америка, слоновете, носорозите и антилопите в Африка и Азия. В много райони на света растителния и животинския свят били застрашени. Редица учени, държавници, политици осъзнали опасността, заплашваща съществуването на човека, който е свързан и зависим от природата. Възникнало движение за защита на природата. За да се запазят редки животински и растителни видове, в много страни започнали да организират защитени територии - резервати, в които били забранени ловът, риболовът, сечта на дървета и събирането на лекарствени растения. Сред първите организирани в света защитени територии са паркът Фонтебло край Париж (обявен през 1853 година) и Йелоустонският национален парк в Северна Америка (създаден през 1872 година), чиято територия обхваща местността със същото име в Скалистите планини. На територията му има 3000 гейзера. Необезпокоявани от човека, там живеят някои редки едри бозайници - мечката гризли, американският лос, еленът вампити, канадският муфлон и други.

Най-много резервати в Европа има на територията на бившия Съветски съюз. Днес там има повече от 100 строго охранявани природни комплекса с обща площ над 72 милиона декара. Обхванати са всички географски зони - от островите в Арктика и крайбрежието на Северния ледовит океан (където обитават бялата мечка, моржът, тюленът, а птиците се събират в прочутите "птичи пазари" по скалите) до Кавказ с типичните за него кафяви мечки, диви кози, сърни, благородни елени, леопарди, рисове, много редки видове влечуги и земноводни. Стотици изключително редки представители на флората (растителния свят) и фауната (животинския свят) дължат съществуването си именно на резерватите. Така например бухарският елен е запазен благодарение на резерватите в Таджикистан, дивото магаре - на един от резерватите в Туркмения, самурът - на Бергузинския резерват, и т.н. В резерватите се възстановява числеността на някои видове, които след това се разселват в райони, където вече са изчезнали. Когато се създавал Воронежкият резерват, в него живеела една от последните колонии на бобъра, наброяваща около 20 животни. За 10 години бобрите се размножили успешно и дори някои се заселили извън пределите на резервата. Това позволило през следващите години около 3 хиляди бобри да бъдат възстановени в 26 района на бившия Съветски съюз. Създаденият зад Полярния кръг Кандалакшки резерват спомага да не изчезнат гагите - северните морски патици. В Астраханския резерват в делтата на Волга живеят бели чапли, пеликани, сиви гъски, които в миналото също са били пред прага на унищожението. В Лапландския резерват на Колския полуостров останалите сто диви северни елена живеят и се размножават спокойно и сега броят им е над 20 000. В делтата на река Дунав и Южна Украйна е създаден уникален резерват, в който живописните острови са гъсто населени с розови пеликани, бели и черни лебеди, патици, гъски и десетки други видове редки птици. Много популярен е също Чаткалският резерват, разположен близо до столицата на Узбекистан Ташкент, където особено внимание се отделя на изчезващият египетски лешояд - рядък представител на грабливите птици. На територията на резервата Беловежка Пуща има 700-годишни дъбове и 300-годишни борове, както и изключително редките зубри (европейски бизони), различни видове елени, глигани и други видове животни.

В полската територия на същата гора е създаден известният Белонежки национал парк, където също свободно живеят много редки животински видове като зубъра. В Полша е създаден и развъдник на мравки, в който учените изследват живота на тези незаменими помощници на гората. Установено е, че да за съществува нормално, гората трябва да има поне 4 мравуняка на 1 хектар земя. Част от мравките, отглеждани в развъдника, са предназначени за разселване в полските гори.

Голямо внимание за опазване на природата се обръща във Франция - в резервата Камарг съществува единствената в Европа постоянно голяма колония от розово фламинго. Много популярни са френските национални паркове Ванояз, Севен, Пор Кро в Пиренеите. Особено богат с колонии водни птици, заплашени от изчезване, е разположеният върху атлантическата фасада на Мавритания френски национален парк Бан Дарген на площ дванайсет хиляди километра. В него могат да се видят десетки хиляди пеликани, морски лястовици, чапли, фламинго и много други редки видове блатни птици.

На североамериканския континент съществуват около 560 резервата. В Йелоустонският национален парк в САЩ и в огромният национален парк Ууд Бъфало в Канада благодарение усилията на много учени са запазени от пълно изчезване бизоните, безмилостно унищожавани от първите заселници на континента заради вкусното им месо.

На Африканският континент най-старият резерват е националният парк Крюгер в ЮАР с площ около 2 милиона хектара. Много популярен от филма и книгата на професор Бернхард Гжимек "Серенгети не бива да загине" е паркът Серенгети в Танзания, който има площ около 1,5 милиона хектара. С голяма популярност се ползват големите национални паркове Кафуе в Замбия, Уанки в Зимбабве и Адо Елефант в ЮАР. В африканските резервати са защитени много редки видове животни - африкански слон, жираф, зебра, хипопотам и различни видове антилопи. В някои от тях все още се срещат редки вече човекоподобни маймуни - горила и шимпанзе. В националния парк Гомбе Стрийм в Танзания например живеят големи стада шимпанзета и павиани.

На азиатския континент също има много защитени територии, в които са запазени редките човекоподобни маймуни орангутани - най-вече в резервата Танджунг Путинг на остров Калимантан. Един от най-известните азиатски резервати е националния парк Казиранга в Индия, където под закрила са редки видове животни като индийският панцирен носорог, еленът барасинг, азиатският слон. Последните в света азиатски лъвове обитават резервата Гирска гора в Индия. Голяма мрежа от резервати има в Индонезия - в резервата Уджунг Кулон, западно от остров Ява, единствено може да се види яванският носорог.

В австралийските резервати са защитени предимно характерните за този континент двуутробни животни - най-вече кенгуруто и дивото куче динго. Тук е създадена и първата в света ферма за кенгуру. В друг австралийски развъдник на площ от 100 квадратни километра живеят най-различни видове охлюви. Един от видовете може да намери само тук, а други 3 вида са признати за голяма рядкост. На 64 километра от австралийската столица Мелбърн се намира и специален парк за пеперуди, на чиито 14 хектара австралийски учени изучават техния живот. В парка няма достъп нито един колекционер. Най-редките видове пеперуди живеят дори в специални павилиони, в които растат любимите им треви и цветя.

Първият обявен български резерват (1933 г.) е Силкосия (Странджа, в землището на с. Кости, Бургаско). В България се намира най-старият национален парк на Балканския полуостров - народен парк Витоша (12 хиляди хектара). Най-значителната защитена природна територия у нас е народният парк Пирин (27 хиляди хектара), който се отличава с оригинален растителен и животински свят. Най-големият резерват е Лопушница (Узунбуджак) в Странджа планина, където расте малка част от многовековна девствена гора. В резервата Парангалица е запазена част от една от най-старите иглолистни гори в Европа - отделни смърчове достигат повече от 60 метра височина. В резервата Боатин под връх Тетевенска баба растат 200-годишни букови гори, а в сгушения в южните склонове на Стара планина резерват Джендема се намират едни от най-непристъпните места в нашата родина - страховити пропасти, високи водопади, отвесни скали. Много известен е и резерватът езеро Сребърна в близост до Силистра с площ 600 хектара, където живеят около 140 вида блатни и водоплаващи птици, например пеликан.

Действията на многобройните природолюбители и природозащитници се координират от Международния съюз за защита на природата и природните ресурси. Под негово ръководство се издава т.нар. международна Червена книга, в която са включени редки и изчезващи видове животни и растения. Ролята на резерватите е не само да ги спаси съхрани за поколенията. Като особен вид природни лаборатории те позволяват реално да се оценят последствията от стопанската дейност на човека в териториите, граничещи с резерватите. Въз основа на получените резултати учените правят изводи и дават препоръки как най-пълноценно и най-рационално да се използват природните богатства. Така че да няма повече кандидати за Червената книга.

Български туристически портал

Няма коментари:

Публикуване на коментар