Винету / Гойко Митич

Страшилището за "демократична" Америка

В началото на 70-те години Америка още си няма Осама бен Ладен. Врагът е друг и има много имена - Чингачхук, Оцеола, Текумзе, Синът на Великата мечка, но едно-единствено лице - на черногорския актьор Гойко Митич. Днес Бате Гойко живее и снима в Берлин и е все така отдаден на индианците, както и през миналия век.



„Синовете на Великата мечка" срещу Щатите

През 1966 г. кинематографистите на ГДР от студията ДЕФА снимат "Синовете на Великата мечка". Ролята на индианския воин от племето сиукси Токей Ихту е поверена на известния югославски актьор Гойко Митич. За кратко време филмът става най-касовият в Източна Европа и прави пробив зад желязната завеса, като завзема кинотеатрите на Запад. ГДР-ците предлагат лентата и на американците, но те я отказват с мотива, че е слаб ерзац на уестърн.

Никой не подозира какво би могло да бъде американското бъдеще на "Синовете". В ГДР по онова време съществуват културно-етнографските клубове "Червен кръг", които се занимават с популяризиране на културата и историята на индианците от Северна Америка. В началото на 70-те членове на клуба подаряват копие на филма на индианското племе сиу-дакота в Южна Дакота. Скоро след това в редица индиански резервати в САЩ избухва най-голямото през ХХ век въстание на племето сиукси. Бунтът е оглавен от индианските вождове Ръсел Минс, сега известен киноактьор, и Леонар Пелетие. Във въстанието се включват стотици бойци от сиу, които разполагат с автоматично оръжие. Благодарение на добрата си организация червенокожите устояват цял месец на тежката техника, бронетранспортьорите и хеликоптерите на американската армия и полицията. Разбира се, въстанието е жестоко потушено. Лидерите на бунта са тикнати за дълги години в затвора, а американските власти и до днес крият точния брой на жертвите от двете страни. Събитията влизат в историята на САЩ като "Индианската революция от Уондъд Ни.



ФБР прави разследване на ексцесиите и стига до извода, че въстанието е било провокирано от филма "Синовете на Великата мечка". Лентата е обявена за провокация на източноевропейските спецслужби и ГДР, която е била подготвена детайлно и преведена професионално. В архивите на американските служби е направено специално досие на Токей Ихту - Гойко Митич. В следващите години ФБР внимателно следи в страната да не попаднат филми с негово участие, описващи борбите на племето сиу-дакота за своите земи. Така американците никога не виждат продължението на "Синовете" - "Следата на Сокола", нито пък "Белите вълци". "Врагът" за първи път вижда истински индианци и пристига в САЩ едва след обединението на Германия.
/а, но нали това е страната на истинската демокрация, там има пълна свобода на словото и печата??? мислех, че тези неща със забраните са патент само за тоталитарните социалистически управления. тю, излъгал съм се. значи демокрация има само на думи. но все пак е по-добре да научиш за това макар и късно, отколото никога. - а големият български учен Кирил Чуканов бе принуден да изтрие сайта си защото откритието му за чиста и безплатна енергия заплашвало устоите на бруталния, заробващ капитализъм/



Непримирим въпреки заплахите

След революцията от Уондъд Ни срещу Гойко Митич тръгват открити заплахи да се откаже от снимането на филми за живота на индианците. Въпреки шантажа той продължава и запечатва образа си в "Оцеола", "Текумзе", "Кръвни братя", "Апахи" и други. За сериозността на заплахите може да се съди косвено по съдбата на един от партньорите на Гойко Митич в "Кръвни братя" и любимец на българските пионерки и комсомолки през 70-те - американеца Дийн Рид. Американският певец и актьор намира смъртта си в самолетна катастрофа. Възмездие настига и родината на филма - ГДР, която изчезва от политическата карта на света. Там, в Берлин, обаче остава героят, чието име е в историята й - Гойко Митич, индианецът от ГДР.



Винету онлайн

Идолът на докомпютърното поколение има сайт в Интернет, където си обменят информация за звездата негови фенове. На адрес http://www.gojko-mitic.de/ има стотици снимки, линкове и екстри, както и книга за гости. Даден е и пощенски адрес, на който можете да изпратите обикновено писмо и да си поискате автограф от Гойко Митич:

Gojko Mitic

c/o Agentur Rahn Nazarethkirchstr.

5313347 Berlin, Germany


СЪДБАТА НА ЧОВЕКА
Оцеола можел да стане учител по физическо


Малцина знаят, че не ГДР открива "индианеца" Гойко Митич, а кинаджиите оттатък берлинската стена. Бъдещият Оцеола е роден на 13 юни 1940 г. По време на войната баща му е партизанин.

Баба му имала страшен авторитет пред него и брат му Драган. Когато били малки, тя така ги сплашила с тупаник, ако пушат и пият, че и до днес Гойко не е палил цигара. Пийва само по чашка вино, ако се налага.

Като студент в Белградския институт за физическа култура Митич язди добре, има мускулесто тяло и се набива в очите на кинаджиите. По онова време е в олимпийския национален отбор на Югославия по гребане. Така и не успява обаче да стане учител по физическо. Получава покана за участие в западногермански сериал за живота на червенокожите по романа на Карл Май. Подобно на Жан-Клод ван Дам и Гойко започва като каскадьор.



Няколко години по-късно, вече в "съветската зона", актьорът се превръща във вожд, надминаващ по харизма и известност всичките източногермански вождове, взети заедно. Вождовете нямат изход, защото разбират, че със сериали за Ернст Телман не могат да се привличат зрители. Така започва легендарната индианска серия в ДЕФА, продължила от 1965 до 1983 година. Социалистическата "фабрика за сълзи" прави от Динарските планини над Адриатика и степите на Северен Кавказ, Узбекистан и Грузия миниатюрен "Див запад". Част от сцените били въртяни и в Монголия, но Улан Батор бил зачеркнат от индианското кино, след като задигнали часовника на един от режисьорите.



Индианските сериали обикновено са копродукции на страните от СИВ. В "Оцеола" се включват България и Куба, а край мускулестия индианец бате Гойко грейва и южняшкото лице на една българка - Искра Радева. „Спасителят на жените" се спаси от тях

В ролите на бледоликите са едва почерняващи по българските курорти белички немци от Източна Германия, а под телата им се огъват коне от съветски колхози. Поравно от Югославия и ГДР са госпожиците, които доблестният индианец спасява на екрана. Нито една жена на планетата обаче не успява да отведе Гойко Митич до Гражданското отделение, за да послушат заедно Менделсон. "Никога не съм бил женен, не съм самотен и смятам, че печатът в паспорта не значи нищо", признава черногорецът. След 13 роли в индиански филми Бате Гойко знае за червенокожите всичко, а на задното стъкло в мерцедеса му е поставена носия на индиански вожд, с която бил приет като скъп гост през 1997 г. в един от индианските резервати край Сиатъл. Още на летището към югославянина се приближил местен вожд и с думите "Братко мой!" го запрегръщал. Днешните тийнейджъри, които са чували името Бате Гойко само в едноименното парче на "Хиподил", няма как да знаят подробностите, които поглъщаха като попивателна майките и бащите им в детските години. Че свири на флейта и знае езика на глухонемите, че пише стихотворения и рисува пейзажи, че фотосите, запечатани от него, се намират в редица световни каталози, че е един от водещите специалисти по сръбска литература.



За разлика от много от колегите си от бившата ГДР, Гойко Митич е търсен и до днес от киното, въпреки че играе основно в полицейски сериали, в които му дават най-често ролята на италиански мафиот. Веднъж в годината се превъплъщава в ролята на Винету (която първоначално в киното принадлежи на французина Пиер Брис) - по време на ежегодния фестивал "Карл Май" в Бад Загеберг.



За живота и кариерата му са написани пет книги - едната вече е библиографска рядкост. Той самият е разказал за себе си в "Спомени". През септември на немския пазар се появи и последният компактдиск от триптих с музиката от най-популярните филми на Гойко Митич. Самият Гойко издава свои записи през 1977-1979 г., когато е модно всички актьори и спортисти да пеят.



Политиканът Митич

Синът на Великата мечка се изкушава и да коментира световната политика. В интервю за "Аргументи и факти" той се възхищава от руския президент Владимир Путин. През 1994 година води в Босна конвой с хуманитарни помощи, ангажира се в кампанията за забрана на противопехотните мини. Войната в Югославия през 1999-а е темата, която го пронизва с болка. По време на натовските бомбардировки над Югославия починала майка му. Искал да отиде на погребението, но мостовете били разрушени, самолетите не летели. Простил се с нея на гроба й много след това. В операцията срещу Югославия участва Бундесверът, въоръжените сили на втората му родина. Въпреки това не таи злоба срещу войниците и офицерите. Мрази политиците, които си играят с човешките съдби и вместо Бог решават кой да живее и кой да умре.



ВИЦ

Гойко Митич, Стефан Данаилов и Ален Делон снимали филм в прерията. Нали са големи звезди, вечер всеки забивал нанякъде сам. Вървял си Стефан Данаилов и видял огън. Доближил се и видял Гойко Митич да пече месо. Присламчил се, взел си и хапнал. Ядат двамата и мълчат. Нашият решил да бъде малко учтив и казал:
- Абе, този Ален Делон много особен човек.
- Като не ти харесва, не го яж...