Какво се случи след обявената независимост?
Защо "най-демократичната" държава се оказа най-недемократична, най-цинична, най-жестока и безпощадна?
Възможна ли е демокрация при прилагането на двоен стандарт на местна почва и на световната политическа сцена?
Демократично ли е незачитането думата на народа, неспазването на собствените закони, на международното право, експериментите правени с нищо неподозиращи американски граждани, отнемане на свободата на словото и печата...?
Знам, че едни хора - почтени, мърдри и честни биха дали веднага обоснован, точен и верен отговор. Други пък биха отговорили противното, придържайки се към личното си разбиране и логика за свободата и демокрацията, като казват, че дори нашите да са по-лоши, те са нащи, а другите са нашия вечен враг.
Е, какво да се прави - човещина!
Преди две хилядолетия добре знаем как хората "защитиха" Иисус Христос.
Но да оставим това, какво мислят хората и да преминем към фактите.
На 20 Декември 2007 година, докато САЩ и техният президент Буш се разкъсваха между казуса как да откъснат Косово от Сърбия, и докога Турция да бомбардира кюрдите, как на 7 януари Путин ще бъде убит, и кои в света са терористи и кои - не, представители на племето Лакота, пропътуваха пътя до Вашингтон, за да обяват своята независимост от „съюза” и провъзгласиха суверен статус.
Игра на съдбата или съвпадение бе фактът, че индианците обявиха своята независимост няколко часа преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН, където САЩ настояваха за самоопределение на Косово.
На 24 Декември последва оттегляне от всички подписани спорозумения с правителството на Съединените Щати. Оттеглянето, лично връчено на Даниел Търнър, заместник директор на отдел „Публични взаимоотношения” към Държавния Департамент, обявява незабавен и безвъзвратен край на всички спорозумения между народа на индианците Лакота и САЩ, очертани в договорите подписани през 1851 и 1868.
Индианците настояват за излизане от техните земи на въоръжените сили на САЩ, както и това да бъде наблюдавано от представители на ООН.
Представители на лакота са посетили посолствата на Чили, Боливия, Венецуела и ЮАР за да съобщят за появяването на нова държава. "Ние се обръщаме към братята си по кръв и събратята си по нещастие" поясни актьорът Ръсел Минс, който игра във филма "Последният мохикан", защо индианците са се обърнали точно към посолствата на тези четири държави. В Боливия и Венецуела във властта са представители на коренното население, а в Чили индианците съставяват съществена част от населението на тази държава.
„Това е историческите момент за хората на Лакота”- каза Ръсел Минс – „Колониалното господство на САЩ идва към края си”.
Според Ръсел Минс, едностранния отказ на индианците да спазват договора, нарушен от другата страна /САЩ/, напълно съответствал на Конституцията на САЩ и международното законодателство в момента. Той окачестви договорите на САЩ като нищо незначещи думи върху евтина хартия. Още се помнят и цитират думите на Минс: Само като нарушим спокойствието на живота на белите, ние ще бъдем чути.
Коренни американци" според Минс е срамно, политически некоректно название на индианците от страна на официален Вашингтон. "Предпочитам определението "американски индианец" призна Минс, тъй като това определение поне сочело произхода на неговите братя и сестри.
„За да си възвърнем ресурсите, които непрекъснато биват изземвани от нас – хората, земята, децата и водата ни, нямаме друг избор, освен да вземем съдбата си в наши ръце.” – каза Филис Йънг, която е бивш представител на индианските племена към ООН.
Най-важен за момента е въпросът за частната собственост. Части от Северна и Южна Дакота, Небраска, Уайоминг и Монтана са нелегално заселвани от години, въпреки всеизвестният факт, че народът на Лакота е суверенният собственик (исторически собственик) на тези земи. Представители на Лакота казват, че ако Съединените Щати не влязат незабавно в дипломатически преговори, ще бъдат подадени молби за запрещение на хиляди сделки за имоти във всеки един от петте щата, което от своя страна би поставило под въпрос правото на собственост върху буквално, хиляди квадратни километра земя.
Йънг добави: „Действията ни не целят смущаване на Съединените Щати, а чисто и просто спасяване живота на хората ни”. Тя също така сподели, че всеки може да живее в Лакота, която ще е освободена от такси, но при положение, че американското гражданство бъде денонсирано. Лакота ще издава паспорти и шофьорски книжки, но всяка общност ще е независима една от друга. „Лакота ще е въплъщение на индивидуална свобода с комунален контрол”.
“Нашият народ иска да живее, не просто да оцелява, пълзи или да служи просто като талисман. Не искаме да излагаме САЩ, а просто да осигурим възможности за бъдещето на нашите деца и внуци”, заключи Йънг, според която тази битка ще продължи повече от едно поколение.
Резерватите на Лакота са едни от най-бедните и разорени райони в Северна Америка.
Оттегляне от договорите е напълно легално, заяви Минс. „Това е заложено в законите на САЩ и най-вече в член 6 от Конституцията на Америка”. „Оттеглянето ни е също така заложено в законите по спорозумения, приети от Виенската Конвенция, приложени от САЩ и международната общност през 1980. Легално, ние сме напълно в правото си да бъдем свободни и независими.”
33 години изминаха откакто народът на Лакота за първи път опита да се освободи от лапите на „съюза”. През 1974, племето проектира декларация за продължителна независимост – явна подигравка със заглавието на декларацията за независимост на САЩ от Великобритания. Каузата им беше подпомогната през септември 2007 година, когато Обединените Нации прие необвързваща декларация върху правата на „коренните народи”. Администрацията на Буш беше в ОПОЗИЦИЯ на тази нова мярка.
Факт е, че редица други щати, Източен Вашингтон, Вермонт, Орегон, от години говорят за отцепване от федералното правителство. Лакота направи първата стъпка и нейният народ е готов да се „бори до край”, както те сами заявяват в Декларацията за Независимост.
Няколко дни по-късно, съобщенията за решенията на индианците да създадат своя държава прекъснаха най-неочаквано. Коментар или реакция от страна на официален Вашингтон така и не се чу или излезе.
Коя е причината за това мълчание и рязкото спускане на информационна завеса?
Противопоставянето на индианците на официалната власт на САЩ напомня на битката на Давид и Голиат.
Някои наблюдатели нарекоха събитието индианците да обявят независимост "косовски синдром", но тук нещата са далеч по-сложни и още повече различни. В единия случай става дума за откъсване на територия от суверенна държава, заради претенции на албанско малцинство.
В случая с индианците населението не е малцинство, а коренно, и земите, от които е прогонено в резервати са земи на неговите деди и прадеди.
САЩ не подкрепиха правата на коренните американци
28.06.2010 г.
САЩ, които често се самоопределят като защитници на човешките права, отказаха да гласуват в полза на Декларацията на Обединените нации, защитаваща правата на коренните американски племена. Кенет Диър, представител на мохиканската популация в САЩ и Канада, каза пред IRNA, че Вашингтон са се “въздържали” да признаят тази декларация.
Диър описва условията, при които живеят индианците в САЩ и Канада, като катастрофални. Едва били покривани минималните изисквания за живот. Представителят на мохиканите добавя и че макар да живеят в заможна страна, канадските индианци често се сблъскват с безработица, отказват им здравно обслужване и подслон (за най-бедните).
Няма коментари:
Публикуване на коментар