Хора ли са индианците според американските власти?

Хора ли са индианците?
За демокрацията и хуманността на най-богатата "Демокрация".

Индианците са стигнали американските континенти тръгвайки от североизточна Азия и преминавайки по някогашния Берингов провлак в периода около 70 000 до 12 000 години преди новата ера, когато нивото на световния океан се покачва и той изчезва. Сега това е Берингов проток който няма вече сухуземна връзка със Северна Америка. Учените са регистрирали стотици индиански думи съществуващи и в чувашкия език.
Много учени не без основание смятат, че някои от днешните езикови семейства в по-далечно минало са съставлявали част от един общ праезик, наречен нострадически, говорен преди около 10 - 12 хиляди години. В него са влизали индоевропейското, кавказкото, уралското, алтайското, сино-тибетското, семито-хамитското и дравидското езикови семейства. Това се доказва с наличието в тях на общи морфеми, основи или корени на думи, с еднаква или близка семантика. Интересно е да се потърсят такива древни морфеми в съвременния български език и да се провери от кой език те са наследени - езика на прабългарите, този на протославяните или траките.
Някои от американските индианци (на-дене и ескимосо-алеутите) се причисляват към нострадическото макросемейство. Предполога се, че останалите може да се говорили на единен праезик (америдски), някъде в днешна Северна Америка около 12 хиляди години пр. Н.е. Тогава не е.чудно, че откриваме подобни на прабългарските думи в индианските езици.
Когато Колумб достигнал източните брегове на Америка, сметнал, че това е отдавна търсената по море Индия, която примамвала европейските търговци със своите приказни богатства. Поради това местните жители били наречени индианци. Макар че по-късно било установено, че това не е Индия, а нов континент, непознат дотогава, името на жителите му се запазило и до наши дни.
Изразът „червенокожи“, разпространен широко в европейската масова култура за обозначаване на индианците, няма нищо общо с естествения цвят на кожата им, който е бял до леко мургав. Европейците започват да наричат така местното население когато срещат беотуките — племе, което най-напред влиза в контакт с викингите през XI век и след това с англичаните през XVI век. Беотуките рисуват както лицето, така и тялото си с охра, откъдето идва червеникавия оттенък на кожата. Племето изчезва напълно през XIX век.
Многобройните индиански племена, които населявали Северна Америка преди нейното откриване, говорели на различни езици, враждували помежду си и изкарвали прехраната си според местните условия. Живеещите по крайбрежията и край големите реки се занимавали с риболов, прерийните индианци - с лов на бизони, а други обработвали земята с дървена мотика и отглеждали царевица, фасул, тютюн.Местните обитатели посрещнали колумбовите моряци много дружелюбно, доверчиво и с радост приемали от тях подаръци - лъскави предмети и дреболии, които за пръв път виждали. Тогава едва ли можело да се предположи, че тези първи срещи ще бъдат началото на една многовековна борба, изпълнена с масов героизъм, безумна смелост и коварство. С прииждането на нови и нови европейци борбата ставала все по-ожесточена и взела масов характер. Особено смело защищавали земите си северноамериканските индианци, а измежду тях най-непокорни били тези, които населявали обширните прерии между река Мисисипи и Скалистите планини. Яхнали буйни мустанги, те се носели като вихър, нападали изневиделица враговете си и бързо изчезвали.
Много индиански вождове се проявили като смели и мъдри водачи на племената си в неравната борба. Имената на такива вождове като Лудият кон, Седящият бик и други получили голяма известност.Крачка по крачка в упорита борба за съществуване индианците отстъпвали, докато най-после били покорени и земите им завладени. Много от покорените племена попаднали под "грижите" на католическите мисионери, които така ревностна насаждали христовата вяра, че направо изгаряли езичниците, които не искали да я приемат.
Първият покръстител на индианците е българинът Драган от Охрид или по-известен като Алонсо де Охеда, който е и първият видял Новия свят преди Колумб. Той наприемр е дал името на Венецуела защото му напомняла на Венеция. Естествено лаврите обира друг.
В резултат на масово изтребление от някои племена, които наброявали 20 000 - 50 000 души, останали само десетки и на края съвсем изчезнали от лицето на Земята.
По време на колонизацията на Северна Америка и по-късно при образуване на независимите Североамерикански щати индианците били зверски унищожавани или изтласквани в най-безплодните земи. Насилственото преселване, което започнало във втората половина на XIX век с настаняване на индианците в специално определени участъци земя - резервати, им донесло нови нещастия. Преселванията били така "организирани", че по пътя и във временните лагери хиляди жени, деца и старци измирали от глад, изтощение и болести (от кого ли са взели пример турците когато са преселвали арменците?). Разбира се, управниците на САЩ по "законен" начин се разпореждали с индианците. Те сключвали заробващи "договори" с последните, според които същите "доброволно отстъпвали" своите обширни землени, горски и водни имоти, а в замяна на това им били "дарявани" резервати, обхващащи само нищожни парчета земя. От 1786 до 1871 г. правителствата на САЩ са сключили 653 "договора" с 97 индиански племена, като почти напълно са ги обезземлили. Животът в резерватите е толкова тежък, че в някои от тях броят на жителите е останал едва до няколкостотин - жалки останки от многобройните племена, на които принадлежали полята, горите, езерата, реките. Той напомня до известна степен на концлагер, макар че не винаги резерватите са оградени с ограда или бодлива тел.
Индианците нямат право да напускат пределите им без разрешение на правителствения чиновник - техен управител. Минавайки през индиански резерват, посетителят ще срещне занемарени стопанства и жалки колиби. Ако надникне вътре, ще види помещения без почти никакви кухненски принадлежности, потънали в страшна нечистотия, сред която се търкалят мършави, полуголи дечица, страдащи от глад и болести. Индианците, обработващи малките и неплодородни късове земя, не могат да издържат конкуренцията на белите фермери и се разоряват. Те отиват да търсят препитание в някое близко предприятие, заемайки най-черна работа, която осигурява полугладно съществование на семействата им. Онези, които все още се занимават със земеделие, съвсем не са по-добре - и при тях беднотия, нищета и болести. Къщите им са запустели, селскостопанските сечива износени и разхвърляни, а измършавелият добитък вързан край сградите на открито. При такива условия живеят индианците, населявали някога обширните земи около петте американски езера, където се намирала прочутата в миналото конфедерация на Ирокезките племена. Другаде индианските резервати се използуват с чисто търговски цели. Индианците се показват като живи музейни експонати.
За разглеждане на резерватите на индианците от племето семиноли, населяващо полуостров Флорида, се заплаща. Освен колибите с дървен под и сламен покрив, в който се търкалят рогозки, полуизгнили одеала и примитивна покъщнина, мръсни окъсани деца, просещи милостиня, на туристите се предлагат срещу заплащане и някои развлечения.
Ето какво разказва един посетител за подобен индиански резерват: "Демонстрацията на индианския бит е поставена на здрава търговска основа. За вход се плаща определена тарифа, а за да се видят различни зрелища - "кладенеца на желанията и "развъдника на крокодилите" - се заплаща съобразно с щедростта на клиента. Когато фотографирах една стара индианка, която стоеше при огнището, тя мълчаливо протегна ръка за монета." Голяма част от домашните съдове, дрехи и други индианците сами си изработват така, както са правили това техните прадеди.
Някои изработват различни украшения от дърворезба или правят от глина идоли на индиански богове, които продават на посещаващите ги туристи. В резултат на тежкия живот броят на индианците в САЩ непрекъснато намалява - сега те са около 500 000 души, като голяма част от тях са метиси - потомци на бели и индианци.
По данни от началото на XXI век общият брой на индианците по света надвишава 60 милиона души, разпределени в около 1000 различни етнически групи и народности. В края на XV век, преди окончателното завладяване от европейците, общият брой на етническите групи е 2200.

Геноцид през XXI век!!! В изявяващата се като най-демократична страна!!! Не?!?
Да!!! Факт!
Някои факти от статистиката:
Продължителност на живота при индианците по-малка от 44 г.
Смъртност най-висока в САЩ - детската смъртност 300% над средното за страната
Болни от туберкулоза - 800% над средното за САЩ
Рак на маточната шийка - 500% над средното
Диабет - 800% над средните стойности
Федералната стокова хранителна програма осигурява храни с висока захарност, които убиват индианците в резерватите чрез диабета и сърдечните заболявания
Среден доход - $ 2600-$ 3500 годишно!!!
97% живеят под прага на бедността
Ниво на безработица над 80%
Много семейства не могат да си позволят отопление
Всяка година умират хора от хипотермия (измръзване)
Повечето индианци живеят в резервати в които се водят туристи срещу заплащане за да гледат индианци сякаш са маймуни в зоопарк
1/3 от домовете нямат достъп до чиста питейна вода и канализация
40% нямат електроенергия
Средно по 17 души живеят в едно жилище от 2-3 стаи
В някои жилища предназначени за 6-8 човека, живеят 30 души
Поради тези нечовешки условия на живот, жилищата са източник на всевъзможни зарази
В Южна Дакота, 21% от затворниците са индианци въпреки че съставляват само 2% от населението
Американското "демократично" правителство забранява на индианците да изучават в училищата собствените си езици. Само 14% от индианците Лакота говорят все още своя език който е на ръба на изчезването.
Стремейки се да поробят и обезличат индианците в духовно и културно отношение, управителите на резерватите изпращат насила групи от техните деца взети от всяко семейство, в американски учебни заведения, където се стараят да направят от тях пропагандисти на култура, чужда на техния бит. (еничари в XXI век!?! - май доста съвпадения между Америка и Турция, затова ли толкава се харесват и са най-близки съюзнци в НАТО, а американската политика цели засилване на позициите на мюсюлманството на Балканите?!?)
Поради тези причини масово индианците давят мъката си в алкохол и наркотици
Днес в САЩ са останали едва около 500 000 индианци.
Данните са взети от сайта на "Република Лакота"
В следващия пост ще разберете защо американската демокрация изповядва принципа: "Има индианци - има проблем. Няма индианци - няма проблем."
Тези данни не са за Бангладеш. Това е истината за най-богатата демокрация, която иначе непрекъснато упреква и назидава всички други държави за липсата на демокрация и лошите грижи към бедните и малцинствата.
Българските цигани нека прочетат това за да разберат колко са свободни и богати в сравнение с индианците в САЩ.