Защо???
Това ли е демокрацията? Демокрацията в днешния си вид, не защитава гражданите си по начина по който би трябвало. Но за сметка на това им дава свободата да вършат дяволски деяния съвсем безнаказано. Защо точно демокрацията превръща хората в зверове и ги покровителства? Защо народите които би трябвало да властват според демокрацията, нямат думата и биват потискани и управлявани от едно незначително малцинство от богати, безмилостни и безмозъчни същества наподобяващи хора на външен вид? Кой ще защити невинните животни от Демократите на Демокрацията, от зверовете на два крака? Гласовете на малките дечица пред ООН, преминаха покрай ушите на оглушалите от алчността си представители на световния политически елит. Кликни върху "Защо" и си отговори на въпроса за слободията на "демокрацията".
Ако не искате повече да се излагате на произволите и мъченията на тази "демокрация", нека създадем истинска, като обединим българския народ и си изградим рая от който ни лишават политиците ни, самонарекли се - Демократи. Дявол, демократ зове ли се?
Вече споменах за реалната възможност да изградим едно ново ООН, ръководено не от съмнителни представители на държавите по света, а от самите граждани, които не се представляват реално в съществуващата организация. Мисля, че на всеки българин е известно, че идеята за създаването на ООН е българска*, макар тя да се приписва на американския президент Удроу Уилсън. Но кой или коя страна не присвоява всичко българско? Когато нямаме достойни български политици, ние ще сме винаги накрая на опашката, макар да сме на практика мозъкът, сърцето, дробовете, но не и зъбите... :) на човешката цивилизация. А в миналото сме били даже и зъбите. Да не забравяме, че според чужденците дори, български конник можел да излезе на глава със 100 или 200 конника на противника. Какви ли забравени вече бойни изкуства са владеели предците ни?
След като идеята за Обединените Нации, по същество добра и можеща да бъде ефективна, се провали заради липсата на морал, доброта и филантропия у представителите, но пък за сметка на това притежаващи безгранична алчност, нека отново от България произлезе идеята за създаването на ефективно ООН сформирано от самите граждани на нашата планета. Така организирани, предприемайки едновременни и масови действия срещу прнестъпните дела на световните политици, ще можем да защитим себе си, животните и природата на единствената ни планета, които няколко души си приватизираха единствено за себе си.
Сигурно много хора ще се подразнят, че в моите писания отправям упреци предимно срещу демокрацията. Да, прави ще бъдат. Но какъв е смисълът да се обръщаме към миналото, когато настоящето ни е захапало за гърлата. При социализма в България са се случвали много хубави, но също и лоши неща. Това не може да се отрече. Не може да се отрече и че сега при демокрацията нещата не вървят на добре. Нима ако някой е гладувал по времето на социализма, сега преял с деликатеси ще почувства глад когато си припомни миналото? Или който преди си е угаждал, облажавайки се от възможностите предосавени му от добрата службица, сега когато няма дори сиренце или домати на масата, припомняки си блаженството от миналото ще се почувства сит? Миналото нека оставим в миналото. Не бива да го отричаме и забравяме, но по-важното е настоящето. Ето защо вниманието ми е насочено към сегашните проблеми. Трудно е да намеря подходящ материал за да представя тук постиженията на българския капитализъм и демокрация от новото ни време. Ако някой може да ми даде подобен материал, веднага ще го включа тук за да може да сравняваме старото с новото и да се учим от грешките. В следващия пост ще представя нещо добро постигнато от капитализма. Така е представено в статията и има връзка с този материал за горките тюленчета. Но ето че капитализмът въпреки първоначалното зло с което е започнал, благодарение на жаждата за печалба е запазил няколко вида животни. Значи благодарение, което може да се сложи и в кавички, на капитализма днес можем да се радваме да видим живи китове, бобри, бизони... Ще пропуна това, че хилади други видове са изчезнали от жаждата на хората за бързи и огромни печалби защото все пак тук ще се стремя да покажа положителното на капитализма.
Ами да се прехвърлим на следващия пост. :)
* "Убеден съм, че Върховният съвет или Постоянният световен съвет, събран единствено за да се грижи за всеобщото благополучие, ще постигне своята цел преди края на 20 век”. Тези пророчески думи, изречени много преди създаването на ООН, принадлежат не на кого да е, а на българин. Неговото име е Никола Димков.
Инж. Никола Димков, за съжаление напълно неизвестен у нас, създава идейния прототип за мисията на ООН. Това се случва още през 1917 г. в разгара на Първата световна война. Тогава роденият в серското село Горно Броди нашенец издава в Цариград книгата си „Звезда на съгласието”- обоснован проект за структура, която да гарантира принципите на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.
Димков я отпечатва на френски, гръцки, турски и немски език и чрез посолствата в Цариград я разпраща на държавни и правителствени ръководители, включително и до тогавашния американски президент Удроу Уилсън. Това е по времето, когато САЩ все още не са се включили в Първата световна война, а прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенно уреждане на света и създаване на Общество на народите (предшественик на ООН) не са съществували.
Политикът обаче видимо е впечатлен от идеите на Димков и не крие, че адмирира голяма част от тях. Биографът му Бекер потвърждава официално това, като не крие, че при формулирането на прочутите 14 принципа на Обществото на народите е разполагал с проекта на Димков. „Нито една идея не принадлежеше на самия президент – всички бяха заимствани от другите, но все пак президентът беше работил много по създаването на устава и целят свят свързваше обществото на народите с името на Уилсън”, отбелязва Бекер.
Българинът като един ум, значително надскачащ летвата на времето си, не спира дотук. Той предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва „средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света”. В интервю за гръцкия вестник „Фарос”, отпечатано като притурка на „Звездата на съгласието”, Никола Димков доразвива идеята си за устройство на Постоянния съвет.
Освен 3 главни съвета авторът предлага той да се подразделя на 20 върховни бюра, уреждащи вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и въоръжаване, междуверските взаимоотношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, здравеопазване, земеделие, промишленост, търговия, труд и т.н. Дори и само беглото съпоставяне на тези формулировки с устава на Обществото на народите и на днешната ООН доказва сходство с написаното от българина, явяващ се скромен първовдъхновител на организациите.
Селянчето от Горно Броди, което смайва света с изобретенията си
Никола Димков, вуйчо на известния лечител д-р Петър Димков, е роден навръх Никулден в серското село Горно Броди, днешна Гърция. Той е трето дете в семейството на видния възрожденец Димко Халембаков. Учи в началното училище на родното си село, а после в Пловдив. Директорът на гимназията забелязал будния му ум го изпраща да учи инженерство във Висшия институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Димков завършва университета за три вместо за пет години.
През това време успява да впечатли учителите си с редица собствени открития. На поканата да остане да работи във Франция любезно отказва и заявява, че няма търпение да се върне в новоосвободена България. У нас инженерът застава начело на Главна дирекция на железниците към Министерството на пътищата и съобщенията. Скоро след това предлага изобретения за предпазване на работниците от влаковите композиции.
Родната администрация отказва да закупи патента, за сметка на това държавни и частни фирми от Германия, Англия, Франция и Италия го оценяват по достойнство и го внедряват в системите си. Никола Димков се установява в Цариград и придобива известност с проект за скачване на параходна композиция. Той обаче е отхвърлен лично от султан Абдул Хамид, който дори иска ареста му. Цялата българска общност застава зад сънародника си, а след международното признание на изобретението името му е изчистено.
Следват още куп негови открития, но Димков доказва, че никой не е пророк в собствената си страна. Всичките му патенти купуваме впоследствие от трета държава. Неговата фабрика за подкови е първата за времето си, в която се въвеждат дизелови, а по-късно и електрически мотори. Наричан е българският Хенри Форд заради хуманното отношение към работниците си - осигурява им безплатна храна и дрехи, напълно обезопасява условията на труд. Цариградските българи го избират за съветник на Екзарх Йосиф I по въпросите на Българската екзархия.
Никола Димков, признат филантроп и хуманист по убеждение, се е интересувал и от историята на родината си. Той успява да откупи от Турция и да докара в България 8 вагона с архивни материали, включително и тези от съдебния процес срещу Васил Левски. За съжаление животът му приключва по нелеп начин - блъска го кола. Малко преди да издъхне, той прави последния си човеколюбив жест - оневинява шофьора убиец и поема цялата вина за пътния инцидент с обяснението, че не е чул клаксона на автомобила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар