Сбъднатото пророчество на Алън Фостър Дълес

24.ІІ.1945г,

САЩ;

ЧАСТ ОТ РЕЧТА НА Алън Фостър Дълес, главен шеф ЦРУ, ПРИ НАГРАЖДАВАНЕТО НА ВИСШИ ОФИЦЕРИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ, УЧАСТНИЦИ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

„Ще свърши войната. Всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как?

Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма и предателството – с една дума, каквато и да е безнравственост.

В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото.

Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.

Само малцина, малко хора ще се досещат или даже ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Ето това ние ще направим.
Всичко това ще извършим под девиза:" Защита на правата на човека и гражданските му свободи..."

Обръщение на Член-кор. Иван Ангелов:

Уважаеми академици и член-кореспонденти,

Завчера ми попадна случайно речта на Алън Фостър Дълес, ръководител на ЦРУ, от 24 февруари 1945 г., т.е. няколко месеца преди края на Втората световна война. В тази реч е очертана стратегията на САЩ за ерозирането на Съветския съюз, техен съюзник във войната. Това, което впечатлява не е продължаващото противоборството между двете страни, като флагмани на две различни обществени системи, а методите, които ръководителите на САЩ още тогава са набелязали да използват.
Като се замисля отново над това, което наблюдавам през последните 20 години и сравнявам с тази реч, разбирам по-добре част от корените на сегашната ни трагедия. Наистина, посятото от Дълес „разцъфна с кичести цветове”. Естествено, далеч съм от опростяване на сложните проблеми в обществото. Моята професия ме е научила на това. Немалка част от причините за съвременната ни нравствена деградация са вътрешни и техните корени са далеч назад в десетилетията. Но голяма част от това, което става у нас, в другите източноевропейски страни и в страните от бившия Съветски съюз е било замислено и стимулирано от ръководителите на САЩ още преди края на Втората световна война. И системно и майсторски приложено през последните десетилетия. В синтезирана форма то се съдържа в речта на Алън Дълес.

Неслучайно станахме свидетели на толкова много потресаващи „новости” в нашата народопсихология; в обществения живот; в ценностната ни система; в държавните институции; в отношенията между поколенията; в растящото отчуждение в семейните, роднинските и междусъседските отношения; в нарастващата пропаст между държавата и нейните институции, от една страна, и гражданите, от друга; в растящото отчуждение от политиката и политиците и т.н. Голяма част от тези нови „добродетели” липсваха до края на Втората световна война и дори до края на 1989 г., въпреки многобройните ми разочарования от така наречения „зрял социализъм”. Корените на тези „новости” на демокрацията са описани в речта на Алън Дълес от февруари 1945 г.

Наблюдавам, слушам и анализирам внимателно новините по нашите телевизии и радиостанции. И установявам с тревога, че те все повече се превръщат в своеобразни военни бюлетини за убийства, отвличания на хора, заливания на жени с киселини, продажби на български бебета у нас и зад граница, отвличане на хора за продажба на техни органи, рязане на пръсти и уши, изнудвания, кражби, палежи, обири на банки и валутни бюра, неплащане на данъци, фалшификации с ДДС и бандероли, престъпна шокова приватизация, ограбване на държавно и общинско имущество, кражби от домовете на хората, подкупи за обществени поръчки, престъпни замени на гори и земи, покупка на шофьорски книжки и на дипломи за средно и висше образование, корупция по високите етажи на властта, бандитизъм по главните ни пътища, търговия с наркотици, търговия с влияние, организирана престъпност, покупко-продажба на гласове при избори, възхвала на най-долни страсти, проституция, изнасилвания на жени и деца, тотален срив на най-възвишени и традиционни национални добродетели. Много от тези нови „добродетели”, сега разбирам, са ни „подарени” от Алън Дълес. Никога в България не е имало толкова много престъпления, арогантност, сребролюбие, обругаване на почтени хора, лъжи и цинизъм.

Всяка вечер ни поднасят долнопробни филми без художествени и естетически качества в които доминират убийства, грабежи, физическо насилие. В тях побеждава арогантността и насилието, а не знанието, толерантността и почтеността. И това е било замислено от Дълес. Бързо расте комплексната социална поляризация: доходна, имотна, здравословна, образователна, дигитална. Смазани от произвола на чиновниците и от неволята, хората вече мразят и си отмъщават на всички и всичко около себе си.

Слушаме само западни песни и музика и почти забравихме българските. Младите хора се срамуват да пеят и танцуват български песни и танци. Българският език все повече простее и се насища с неуместни английски чуждици, при наличието на хубави български думи с равностойно съдържание. Дори по държавната телевизия и държавното радио се говори на лош български език. Не се познава българската история и бащите и строителите на съвременна България. Все по-арогантно се фалшифицира автентичната ни история. И това присъства в речта на Дълес.

Младите хора знаят повече за съвременните чужди певци и певици на чалга, отколкото за Ботев, Левски, Вазов, Яворов, Дебелянов, Вапцаров и други великани, работили и загинали за България. Зачестяват физическите насилия и унижения на български учители, тероризирани от разюздани ученици. По улиците на българските градове все повече преобладават надписите на фирми на латиница. Един бивш президент се изказа преди години за отказ от Кирилицата, а сега му подражават и някои полуинтелигенти. Препоръчват ни да пишем и защитаваме докторски дисертации на английски език. Други пък искат отмяната на пълния член в българския правопис. Нравствената разруха у нас е далеч по-голяма и по-трудно поправима от материалната разруха през последните 20 години. И за това е помислено в речта на Дълес.

Наистина, сега се посреща с присмех старата българска поговорка, че „който се учи той ще сполучи”. Напротив, сполучват хора със съвсем други качества! Науката и доброто образование са в дъното на ценностната стълбица на нашето общество. И в дъното на щатните таблици за заплатите. Заплатата на посредствен футболист е десетки пъти по-голяма от възнаграждението на най-видните ни учени. Медиите отделят много повече внимание на обикновени футболисти и чалга певци и певици, отколкото на най-големите ни учени. Жълтите вестници излизат в огромни тиражи, а сериозните умират един след друг. Учените трябва да плащат за да им бъдат публикувани книгите. Партийната сервилност от близкото минало се замени с корпоративна сервилност. Левият догматизъм от миналото се замества от десен догматизъм. Процъвтяват връзкарството и ходатайствата. Цени се бабаитлъкът, богатството и насилието. И за това сме „благодарни” на Дълес.

Разгръща се разюздана кампания срещу Българската академия на науките. Скоро ще дойде ред и на университетите. Вбива се клин между БАН и университетите, между техническите и обществените и хуманитарни науки, между млади и стари учени по принципа „разделяй и владей”. Пренасят се механично американски, а не европейски модели за организация на науката и висшето образование. Все повече се влошава качеството на основното и средното образование. Посредствеността завладява все по-големи територии. Най-елементарни личности заемат високи държавни постове, живеят със самочувствието на носители на истина от последна инстанция и ни поучават на ум и разум, какъвто те самите не притежават. И това дължим на Алън Дълес.

Простаците и циниците биват прославяни, а професионалистите, достойните и почтените – унижавани, злепоставяни, изолирани и „правени за посмешище”, както е поръчал Дълес. Почтеността се превърна в порок. Добродетелта не е на почит. Цени се послушанието пред силните на деня и количеството на притежаваните пари и имоти, макар и откраднати, а не знанието, достоинството и почтеността. Все повече се потвърждават пророческите думи на Ботев, че „честните у нас считат за луди”. Най-ценното и неповторимо човешко благо – животът и здравето са превърнати в стока. Болниците станаха търговски дружества. Тяхната работа се оценява по рентабилността им, а не по успешността в лекуване на хората. Сега се закриват много общински болници без необходимата подготовка. По-важно е да се спестят няколко милиона лева, а не живота на стотици хора от отдалечени райони, нуждаещи се от спешна помощ. Голямата част от селските, полупланинските и планински райони на България са лишени от елементарна здравна помощ. Завърнаха се отдавна забравени болести от миналото. Хиляди хора ежегодно напускат преждевременно този свят поради липса на достъп до здравна помощ и лекарства. И това дължим на препоръките на Алън Дълес. И т. н. и т. н.

Запознаването ми с тази реч на Алън Дълес случайно съвпадна по време с обявяването на 44 учени от БАН, които са сътрудничили в миналото с органите на българското разузнаване. И забележете – главно с научно-техническото разузнаване, а не са доносничили срещу свои колеги. Аз не се застъпвам за доносниците. Развихря се истерия спрямо тези хора. Вестниците публикуват техните имена, за да ги обругаят, а не за да посочат техните приноси в българската, а някои от тях – и в световната наука. Настоява се за чистка. Искат едва ли не изгарянето им на клада. И защо? Защото са работили за България, рискувайки понякога и живота си, а не са мижитурствали, нито са крали, лъгали или са се облагодетелствали!

Няма цивилизована държава по света без научно-техническо разузнаване. А кой може да извършва такова разузнаване, освен учени и висококомпетентни технически специалисти? Тези хора са участвали в такова разузнаване за доброто на своята страна, в която живеят, заедно със своите семейства и близки. Недоумявам по силата на каква логика тези хора се унижават, а мижитурките, крадците, мошениците и агентите на чужди разузнавания се величаят. Това прекалено много прилича на препоръките на Алън Дълес!

Неволно сравнявам дейността на тези скоростно обругани от медиите учени от БАН със съдържанието на циничната реч на Алън Дълес и с още по-циничната й реализация в Съветския съюз и страните от Източна Европа. Той не е пропуснал да препоръча и това в своята реч. Ако съдим от гледна точка на морала, речта на Алън Дълес е стократно по-аморална от постъпката на колегите от БАН. Ако съдим от гледна точка на необходимостта, постъпката на българските власти да ползват услугите на научно-техническото разузнаване е стократно по-оправдана от методите, препоръчани от Дълес и използвани от САЩ и нейните съюзници през следвоенните години.

И неизбежно стигам до извода: заклеймявам авторите на тази мракобесническа стратегия и участниците в нейната реализация и поздравявам колегите от БАН, работили за българското научно-техническо разузнаване. Защото, тези които са ги призовали да помагат на разузнаването са се отбранявали от агресията на Алън Дълес и немуподобните, които ни забраняваха да купуваме с парите си високотехнологични стоки от развитите страни по общоприетите правила на международната търговия. Тези правила изключват ембаргото като инструмент на свободната търговия. Те пледираха за свободна търговия, а прилагаха срещу нас ембаргови режими. Обвинявам агресора, а не жертвите на агресията.

Нека читателите на тези редове направят своя избор – кого да обвинят и кого да защитят! Аз направих моя!

Член-кор. Иван Ангелов
10 февруари 2010 г.


Може би тук е мястото и на планът за разорение на България - Ран-Ът